На следващия ден до леглото на болния застана друг мъж, придружен от полицай и от лекар, наметнат с къса бяла престилка. И тримата бяха турци, но ниският набит посетител, облечен в цивилни дрехи, говореше що-годе разбираем английски.

— Ще прескочи трапа — рече лекарят. — Но още е много зле. Топлинен удар, изгаряния втора степен. Освен това по всичко личи, че от няколко дена не е ял. На това се дължи и общата му отпадналост.

— Какво му давате? — попита цивилният и посочи системите, забодени в двете ръце на болния.

— Физиологичен разтвор, за да преодолее шока и концентрирана глюкоза за подхранване на организма — отговори му лекарят. — Моряците навярно са му спасили живота, като са отнели с компреси топлината от изгарянията. Ние го потопихме във вана с каломин, което ще ускори заздравяването на раните. Сега съдбата му е в ръцете на Аллах.

Умит Ердал, съдружник във фирмата за воден транспорт „Ердал и Сърмит“, беше представител на „Лойд“ в пристанище Трабзон. Корабният агент на „Гарибалди“ с облекчение му бе предал случая с корабокрушенеца. Клепачите на болния потрепериха и очите му светнаха на фона на потъмнялото брадясало лице. Господин Ердал прочисти гърлото си и проговори на най-добрия английски, на който бе способен.

— Вие… как… се… казва? — попита той бавно и отчетливо.

Мъжът простена и замята глава от една страна на друга. Представителят на „Лойд“ се наведе, за да чува по-добре.

— Зраджений — промълви болният, — зраджений…

Ердал се изправи.

— Не е турчин — заяви той. — Май се казва Зраджений. Що за име може да е това?

Лекарят и полицаят вдигнаха рамене.

— Ще уведомя за случая „Лойд“ в Лондон — каза Ердал. — Може да разполагат с информация за някой изчезнал в Черно море плавателен съд.