Въпреки английското си име Ендрю Дрейк бе също украинец, и то фанатичен националист.

Щом пристигна в Трабзон, Дрейк първо се обади в кантората на господин Ердал. Преди да замине, той каза на един свой приятел от „Лойд“, че заминава на Почивка на турското северно крайбрежие, обясни му, че не знае дума турски и го помоли да му препоръча някого в този район. Така се сдоби с името и с телефонния номер на Ердал. За голямо облекчение на Дрейк, турският представител на застрахователната компания прочете препоръчителното писмо, с което му се представи англичанинът, и не се поинтересува защо той иска да посети корабокрушенеца в местната болница. На свой ред Ердал написа препоръчително писмо до директора на болницата и в ранния следобед Дрейк застана до леглото на болния.

Ердал вече го бе информирал, че мъжът е дошъл в съзнание, но повечето време спи, а когато е буден, не говори. Дрейк влезе в болничната стая и завари корабокрушенеца да лежи неподвижно по гръб със затворени очи. Посетителят придърпа стол до леглото и седна. Известно време се взира в изпитото лице. След няколко минути клепачите на мъжа потрепнаха, вдигнаха се леко и пак се спуснаха. Дрейк не разбра дали човекът забеляза, че някой го гледа напрегнато. Но се убеди, че болният е почти буден.

После бавно се наведе към ухото му и каза:

— Шче не вмерла Украйна!

Думите означават буквално „Украйна още не е мъртва“, или в по-свободен превод: „Украйна вечно ще живее“. С тях започва забраненият от руските господари украински химн. Всеки украинец с чувство на национално самосъзнание ги знае.

Болният отвори очи и се вторачи в Дрейк. След няколко секунди го попита на родния си език: